СТРАСТ

              Ти жена си упоена

               с жажда някаква за власт.

               И със страст си надарена –

               покоряваш с огнен глас.

               С думи топли ме оплиташ –

               в мрака тръпна за любов.

               Идваш, страдам и отлиташ

               от живота ми суров.

                Утрото е свежо, тихо.

                Само дъжд ръми, ръми…

                Стъпките ти се изтриха –

                и душата ми се сви!

                Аз съм вятърът в лицето,

                който гали те безспир!

                Сам оставам с питието –

                моя лек, и еликсир…