16.05.2014 г., 7:54  

Страст. Върховният двубой.

547 0 1

Страст.
Върховният двубой.

О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия
запалва вдъхновените звезди!

Жадуван трепет ме връхлита
и гонят ме размирни ветрове!
Прииждат чувства без да питат -
на клада пращат цялото небе!

Разкъсвам смело потна риза:..
Свободен ли съм - от Страстта?
Стихията навън от мен излиза -
да скита безметежно из нощта.

През дни велики, нощи плахи
в мъгли обвит или сред покой,
над пепелища, болки и заплахи -
ще победя в решителен двубой!

 

Лъчиста

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...