Страст.
Върховният двубой.

О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия
запалва вдъхновените звезди!

Жадуван трепет ме връхлита
и гонят ме размирни ветрове!
Прииждат чувства без да питат -
на клада пращат цялото небе!

Разкъсвам смело потна риза:..
Свободен ли съм - от Страстта?
Стихията навън от мен излиза -
да скита безметежно из нощта.

През дни велики, нощи плахи
в мъгли обвит или сред покой,
над пепелища, болки и заплахи -
ще победя в решителен двубой!

Лъчиста