8.02.2012 г., 11:45 ч.

Страстната неделя* 

  Поезия » Философска
689 0 13

 Страстната неделя*

 

В Живота ни обидно кратък

щом дойде Страстната неделя*

замисляме се, че Оттатък

на групи Господ ни разделя

 

и праведните за награда

при себе си прибира в Рая,

а грешните изпраща в Ада-

да врат в катрана там до Края...

 

... Но Господи, нали еднакво

създал си хората, душите

Ти как разделяш ги тогава:

на „лошите” и на „добрите”?..

 

Нали Светът е тъй огромен,

а хората- неизброими:

Ти как за всеки имаш спомен

и помниш даже всяко име?..

 

Там: кой е пожелал жената

и къщата на своя ближен,

и кой не спазил правилата

в каноните тъй както пише?..

 

И затова ли първо двама

направил си, о мили боже,

един за Рая, друг- в катрана

и съвестта не те тревожи?..

 

При теб,естествено, жената-

тя чара е на Естеството,

а пък мъжът: ” При Сатаната,

че псува Бога и живота!..”

 

Но хората се размножили

и те са вече милиарди,

та няма как и пряко сили

от грях сега да ги овардиш.

 

И тъй във Страстната Неделя

когато мисли ни налегнат-

тежи десетата Повеля**,

а другите се пренебрегват.

 

Създали сме безброй кумири

и кръстим се на тях угодно,

дори монаси в манастири

се ешат с Дявола свободно...

 

Живот и съвест се купуват

и кланяме се на парите,

и все откакто Свят светува

не са затихвали войните...

 

А грях ли е да пожелая,

кажи, на ближния жената,

щом той по кръчмите се шляе

и вехне без любов горката?..

 

И затова ли си допуснал

(макар да е и тя в играта!)

във хаоса от нежни чувства-

безгрешна все да е жената?

 

(Но знаеш ли, о мили боже,

не бих му пожелал жената,

ако направиш невъзможното

и ме залюби  дъщерята!..)

 

... А във изтичащото Време

ни чака на Исус Съдбата:

с предателства предизвестени,

с венец от тръни на главата...

 

И все въпроси ни разкъсват-

какво ли чака ни Оттатък,

че знаем: няма да възкръснем,

ала надяваме се някак!..

 

 

   07.02.2012.  д-р Коста Качев

 

*в смисъла на последната седмица

от земния живот на Исус

**десетата божа заповед:Не пожелавай

жената на ближния си.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещичко да ни развесели! Благодаря, Докторе!!! Зем.
  • Великолепно произведение!Благодаря за удоволствието докторе!
  • Аплодирам най-чистосърдечно!
  • Чудесно поетично откровение, приятелю, но както философията, така и вярата ти куцат. Хуморът и самоиронията също няма да ти помогнат.Все пак имаш едно утешение- и ние сме в подобна безизходица, но виновни ли сме за това, след като така сме сътворени"
    Поздравления и не се измъчваи от грешните си помисли.
  • Направо сме за ожалване...едни за в рая, други за катрана...!!!
    "Живот и съвест се купуват
    и кланяме се на парите,
    и все откакто Свят светува
    не са затихвали войните..."
  • Надеждата умира последна!
  • Страхотно е!!! Поздрави!
  • Впечатлена съм!
  • !!!
  • напълни ми душата,така казваше баба
  • Тази творба сякаш следва мислите ми, породени след прочита на една глава от "Рапорт пред Ел Греко" на Никос Казандзакис, а именно: "Моят приятел поетът - Света гора", чрез която успях да проникна в забранената за всякакви женски същества Света гора.
    Поздравления за сатиричното философско произведение!
  • Приятно намигане, докторе. Имам и аз нещичко почти по темата, но това тук е плетеница от рими - нещо, в което си силен. А Cabo das Tormentas e наистина кошмар. Като целия ни живот, впрочем... Поздрав!
  • Задал си истински въпроси,макар да знаем ,че отговор няма да получим,а за кръста съм сигурна,че всеки си го носи навеки!Хубав стих!

    Поздрав!
Предложения
: ??:??