8.02.2012 г., 11:45

Страстната неделя*

901 0 13

 Страстната неделя*

 

В Живота ни обидно кратък

щом дойде Страстната неделя*

замисляме се, че Оттатък

на групи Господ ни разделя

 

и праведните за награда

при себе си прибира в Рая,

а грешните изпраща в Ада-

да врат в катрана там до Края...

 

... Но Господи, нали еднакво

създал си хората, душите

Ти как разделяш ги тогава:

на „лошите” и на „добрите”?..

 

Нали Светът е тъй огромен,

а хората- неизброими:

Ти как за всеки имаш спомен

и помниш даже всяко име?..

 

Там: кой е пожелал жената

и къщата на своя ближен,

и кой не спазил правилата

в каноните тъй както пише?..

 

И затова ли първо двама

направил си, о мили боже,

един за Рая, друг- в катрана

и съвестта не те тревожи?..

 

При теб,естествено, жената-

тя чара е на Естеството,

а пък мъжът: ” При Сатаната,

че псува Бога и живота!..”

 

Но хората се размножили

и те са вече милиарди,

та няма как и пряко сили

от грях сега да ги овардиш.

 

И тъй във Страстната Неделя

когато мисли ни налегнат-

тежи десетата Повеля**,

а другите се пренебрегват.

 

Създали сме безброй кумири

и кръстим се на тях угодно,

дори монаси в манастири

се ешат с Дявола свободно...

 

Живот и съвест се купуват

и кланяме се на парите,

и все откакто Свят светува

не са затихвали войните...

 

А грях ли е да пожелая,

кажи, на ближния жената,

щом той по кръчмите се шляе

и вехне без любов горката?..

 

И затова ли си допуснал

(макар да е и тя в играта!)

във хаоса от нежни чувства-

безгрешна все да е жената?

 

(Но знаеш ли, о мили боже,

не бих му пожелал жената,

ако направиш невъзможното

и ме залюби  дъщерята!..)

 

... А във изтичащото Време

ни чака на Исус Съдбата:

с предателства предизвестени,

с венец от тръни на главата...

 

И все въпроси ни разкъсват-

какво ли чака ни Оттатък,

че знаем: няма да възкръснем,

ала надяваме се някак!..

 

 

   07.02.2012.  д-р Коста Качев

 

*в смисъла на последната седмица

от земния живот на Исус

**десетата божа заповед:Не пожелавай

жената на ближния си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещичко да ни развесели! Благодаря, Докторе!!! Зем.
  • Великолепно произведение!Благодаря за удоволствието докторе!
  • Аплодирам най-чистосърдечно!
  • Чудесно поетично откровение, приятелю, но както философията, така и вярата ти куцат. Хуморът и самоиронията също няма да ти помогнат.Все пак имаш едно утешение- и ние сме в подобна безизходица, но виновни ли сме за това, след като така сме сътворени"
    Поздравления и не се измъчваи от грешните си помисли.
  • Направо сме за ожалване...едни за в рая, други за катрана...!!!
    "Живот и съвест се купуват
    и кланяме се на парите,
    и все откакто Свят светува
    не са затихвали войните..."

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...