Страстната неделя*
Страстната неделя*
В Живота ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя
и праведните за награда
при себе си прибира в Рая,
а грешните изпраща в Ада-
да врат в катрана там до Края...
... Но Господи, нали еднакво
създал си хората, душите
Ти как разделяш ги тогава:
на „лошите” и на „добрите”?..
Нали Светът е тъй огромен,
а хората- неизброими:
Ти как за всеки имаш спомен
и помниш даже всяко име?..
Там: кой е пожелал жената
и къщата на своя ближен,
и кой не спазил правилата
в каноните тъй както пише?..
И затова ли първо двама
направил си, о мили боже,
един за Рая, друг- в катрана
и съвестта не те тревожи?..
При теб,естествено, жената-
тя чара е на Естеството,
а пък мъжът: ” При Сатаната,
че псува Бога и живота!..”
Но хората се размножили
и те са вече милиарди,
та няма как и пряко сили
от грях сега да ги овардиш.
И тъй във Страстната Неделя
когато мисли ни налегнат-
тежи десетата Повеля**,
а другите се пренебрегват.
Създали сме безброй кумири
и кръстим се на тях угодно,
дори монаси в манастири
се ешат с Дявола свободно...
Живот и съвест се купуват
и кланяме се на парите,
и все откакто Свят светува
не са затихвали войните...
А грях ли е да пожелая,
кажи, на ближния жената,
щом той по кръчмите се шляе
и вехне без любов горката?..
И затова ли си допуснал
(макар да е и тя в играта!)
във хаоса от нежни чувства-
безгрешна все да е жената?
(Но знаеш ли, о мили боже,
не бих му пожелал жената,
ако направиш невъзможното
и ме залюби дъщерята!..)
... А във изтичащото Време
ни чака на Исус Съдбата:
с предателства предизвестени,
с венец от тръни на главата...
И все въпроси ни разкъсват-
какво ли чака ни Оттатък,
че знаем: няма да възкръснем,
ала надяваме се някак!..
07.02.2012. д-р Коста Качев
*в смисъла на последната седмица
от земния живот на Исус
**десетата божа заповед:Не пожелавай
жената на ближния си.
© Коста Качев All rights reserved.
