18.05.2019 г., 23:06

Страстната неделя...*2

366 0 0

 

Страстната неделя...*2

 

Във улея на Вечността изтече

със Времето и споменът горчив...

Макар на кръст да не разпъват вече –

от туй Светът не станал по-щастлив...

 

Предание за „Страстната неделя”

се носи като ехо: век след век

през Времето, което ни разделя

откакто Бог живя като човек...

 

Човешката традиция е строга –

та първо го разпънали на кръст,

а след това познали в него Бога

и храмовете извисили ръст...

 

Във тия храмове през вековете

се молели за своите душѝ

и опрощение за греховете...

... Защото, кой ли земен не грешѝ!...

 

А толкова е просто и удобно

когато няма кой да отмъсти –

да можеш след молитвите свободно

да си грешиш, а Бог да ти прости...

 

... Страстта била е някога Страдание

(но думата днес носи смисъл друг!)

и може би затуй, за оправдание,

я изживяваме във махмурлук...

 

... Камбаните във полунощ ще бият

да възвестят, че някога Христос –

възкръснал е и всички да открият

в душите си нелепият въпрос:

 

– Не ни ли стига вече изживяното

в разбирането ново на Страстта

и Времето красиво разпиляно!?...

– Защо ни е без обич Вечността?!...

 

И Кръста ли е за това „чертата”

щом да възкръснем – трябва да умрем,

не може ли тогава за цената:

със Бога някак да се разберем!...

 

Какъв е този напън за отвъдното,

когато всичко ще остане тук –

където през годините е сбъднато?..

Какво ше правим в Свят и чужд, и друг!...

 

А може би ще бъдем като атоми

в живота нов на някоя звезда –

от гравитацията там запратени

за да оставим всѐ пак и следа...

 

Защо ни е и Вечност илюзорна

в имагинерен някакъв живот –

и в някаква действителност повторна

при следващият жизнен оборот!?...

 

... Животът ни е днес и на Земята,

о, Господи дари ни с благослов

за нашата човешка, необятна

и вечно  развълнувана Любов!...

 

... А възкресение за Боговете

единствено възможно оставѝ,

но както населяват Вековете –

да чуват нека нашите молби...

 

17.05.2019                                            

*последната седмица от земния живот на Исус

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...