Страстната неделя...*2

Страстната неделя...*2

Във улея на Вечността изтече

със Времето и споменът горчив...

Макар на кръст да не разпъват вече –

от туй Светът не станал по-щастлив...

Предание за „Страстната неделя”

се носи като ехо: век след век

през Времето, което ни разделя

откакто Бог живя като човек...

Човешката традиция е строга –

та първо го разпънали на кръст,

а след това познали в него Бога

и храмовете извисили ръст...

Във тия храмове през вековете

се молели за своите душѝ

и опрощение за греховете...

... Защото, кой ли земен не грешѝ!...

А толкова е просто и удобно

когато няма кой да отмъсти –

да можеш след молитвите свободно

да си грешиш, а Бог да ти прости...

... Страстта била е някога Страдание

(но думата днес носи смисъл друг!)

и може би затуй, за оправдание,

я изживяваме във махмурлук...

... Камбаните във полунощ ще бият

да възвестят, че някога Христос –

възкръснал е и всички да открият

в душите си нелепият въпрос:

– Не ни ли стига вече изживяното

в разбирането ново на Страстта

и Времето красиво разпиляно!?...

– Защо ни е без обич Вечността?!...

И Кръста ли е за това „чертата” –

щом да възкръснем – трябва да умрем,

не може ли тогава за цената:

със Бога някак да се разберем!...

Какъв е този напън за отвъдното,

когато всичко ще остане тук –

където през годините е сбъднато?..

– Какво ше правим в Свят и чужд, и друг!...

А може би ще бъдем като атоми

в живота нов на някоя звезда –

от гравитацията там запратени

за да оставим всѐ пак и следа...

Защо ни е и Вечност илюзорна

в имагинерен някакъв живот –

и в някаква действителност повторна

при следващият жизнен оборот!?...

... Животът ни е днес и на Земята,

о, Господи дари ни с благослов

за нашата човешка, необятна

и вечно  развълнувана Любов!...

... А възкресение за Боговете

единствено възможно оставѝ,

но както населяват Вековете –

да чуват нека нашите молби...

17.05.2019                                            

*последната седмица от земния живот на Исус