Стрелите на Хърне
В Саксония има легенда такава:
с лъка си бог Хърне изпраща стрели–
с тях хищници, демони зли поразява,
разбойници, бродещи в тъмни гори...
Щом рев сатанински далечен долита,
последван от крясък на черен глухар,
дочува се рог и отекват копита
на конница, гонеща дивия звяр.
Из гъстите дебри, из хладно усое,
где бързеи тичат и падат скали,
безсмъртните сенки на древни герои
излизат със огнени в мрака очи.
Предвожда ги Хърне Ловеца. Той пее
и праща по вятъра златни стрели.
Дъхът му елховите клонки люлее,
посипват се тънки смолисти игли.
И мирис на бор и на мъхове стари
изпълва гората, а– дим от тамян–
мъглата се стеле и дъхави пари
сред папрати, храсти, издигат се там.
Безстрашните рицари вкупом препускат.
Копитата тежки премазват пръстта.
Лавина желязна, блестяща, се спуска.
Вихрушки завихрят подире прахта.
Стрелите на Хърне достигат целта си–
на грозния хищник пронизват плътта!
Тъй рицарят смел отстоява честта си,
убивайки злото със златна стрела!...
По залез горите на север притихват,
но, будни, очакват те нова зора.
Над старите замъци песните стихват.
И звън катедрален оглася света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
