Стреляш в мен
Стреляш в мен
Как искам да те виждам всеки ден,
грешка е да ти кажа, че те обичам.
С всяко нещо стреляш в мен
и караш ме след теб да тичам.
Нуждая се от теб, какво ми става,
защо бленувам с тебе да съм аз?!
Да се влюбя? - аз не съм такава,
каква е само тази страст?
С поглед стреляш ти в мене,
караш ме да премалявам, да те искам,
губя представата за време
и копнея до мен да те притисна.
Как иска да ти се взирам в очите,
ръката ми с обич да държиш,
треперя, щом докоснеш ми косите,
как се вълнувам, само виж!
Караш ме за прегръдката ти да копнея,
нуждая се да чувам твоя глас,
без теб не мога да живея,
а как ми липсваш всеки миг и час!
Сама не мога да се позная,
защо в теб намерих любовта,
как ли да ти я призная,
дали ще страдат две сърца?!
Сърцето ми на прицел ти държиш,
а как развълнувано бие то...
Стреляй в мен, дори да го раниш,
нека знае що е истинска любов!
29.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
