Като изпечен стар моряк,

макар, че малко съм пътувал,

напуснах си удобният бивак

с лодката, която бях сънувал.

Надявах се да стигна до скалата,

изникнала далеч на хоризонта.

Загребах смело със веслата-

нали не трябва да изпускам фронта?

Напъвах се без грам умора,

а пък скалата – тъй далече,

но аз-всестранна кикимора,

си бях железен бе, човече!

Гребях с усмивка чак до изнемога

и приближаваше се мойта цел.

Бях, може би, със страх от Бога,

но дяволът ме бе обзел.

Накрая блъснах се в скалата

и лодката под мене се разцепи.

Но аз бях Бог и Сатаната.

Върхът на сладоледа!Гепи!