Среща с нея
За кой ли път
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда,
а после си отива пак.
Дали е рано или има нещо,
което трябва приживе да направя!
Не знам, но усещам я при мен седи
с усмивка, не със злоба
и си отива сутринта,
когато слънцето се появи.
Но утрото ми носи и въпроси...
Защо подмина ме смъртта?
Дали защото рано ми е да умирам!?
Или защото трябва истински
живота си да изживея...
И след това с усмивка да умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
