19 nov 2017, 17:11

Среща с нея

  Poesía
601 2 10

За кой ли път 

се стрещам с таз с "косата"

онази същата ... Която взема

последния ти дъх!

За кой ли път идва и присяда,

а после си отива пак.

Дали е рано или има нещо,

което трябва приживе да направя!

Не знам, но усещам я при мен седи

с усмивка, не със злоба

и си отива сутринта,

когато слънцето се появи.

Но утрото ми носи и въпроси...

Защо подмина ме смъртта?

Дали защото рано ми е да умирам!?

Или защото трябва истински 

живота си да изживея...

И след това с усмивка да умра.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно в десятката Приятелю!Благодаря че сподели!Гавраиле до нови!
  • Щом те отминава приятелю значи си необходим на някого а ние сме едни от тях.
  • Така си е момичета каквото такова !Много се радвам че споделихте!Успешна и забавна нова седмица!Рени☺,Силве☺!!!
    Благодаря Наско за любими до нови!!!
  • Живей го, пък каквото дойде ще го посрещнем с усмивка!
  • Приказваш си само, нали?! Що нещо ще напишеш още! Поздрав, Аче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...