yotovava (Валентина Йотова)
2504 20916
18.09.2022 г., 10:58 ч.  

Една прашинка надежда 

  Поезия » Строги форми
461 3 9

ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА

 

Златна плесен покрива града,

зазорява и още е тихо.

Тъмни облаци слънцето скриха

и издишаха кръпки ръжда.

 

Сякаш лесно е да си простим,

но защо ли това не се случва?

Всеки блян за любов е заключен –

зад резета и тежки врати.

 

Под дъжда като куче скимти,

безприютна, надеждата крехка,

стиска длани под дрипава дреха.

 

И с дъха си през шала си рехав

ни предлага прашинка утеха –

ала стига – да бъдеш щастлив.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??