Една прашинка надежда
ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда.
Сякаш лесно е да си простим,
но защо ли това не се случва?
Всеки блян за любов е заключен –
зад резета и тежки врати.
Под дъжда като куче скимти,
безприютна, надеждата крехка,
стиска длани под дрипава дреха.
И с дъха си през шала си рехав
ни предлага прашинка утеха –
ала стига – да бъдеш щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
