ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда.
Сякаш лесно е да си простим,
но защо ли това не се случва?
Всеки блян за любов е заключен –
зад резета и тежки врати.
Под дъжда като куче скимти,
безприютна, надеждата крехка,
стиска длани под дрипава дреха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up