СТРУНИ

Щом тъжният вятър китарата стара

с напукани устни целуне,

прозвънва самотната стара китара

и шепне,

макар и без струни.

Вземи я в ръце,

но на грифа не слагай

ти струните сребърни тънки,

сребро на китарата днес не приляга –

среброто е чисто и звънко,

а днешните песни са резки и груби

и музата – с гърло продрано.

Среброто звъни,

но гласът му се губи,

то днес ще звучи неразбрано.

Сложи на китарата струни железни,

стоманени здрави въжета –

среброто би пяло

за мигове звездни,

за звездния час на сърцето;

стоманата пее със тембър моторен,

стоманата реже ръцете,

но днес за света и за днешните хора

се пее с железни въжета.

Среброто пази за звездите, за здрача,

за мрака, за лунния резен –

със сребърни струни китарата плаче,

а нашият ден е железен;

а в нашето “днеска” гърмят барабани,

акордът е грапав и рязък –

среброто е шепот, китарата – рана;

опни върху грифа желязо!

Но падне ли вечер и вятърът здрачен

целуне ли светло душата,

китарата нека от обич да плаче

с най-нежните струни

от злато.