Струни
СТРУНИ
Щом тъжният вятър китарата стара
с напукани устни целуне,
прозвънва самотната стара китара
и шепне,
макар и без струни.
Вземи я в ръце,
но на грифа не слагай
ти струните сребърни тънки,
сребро на китарата днес не приляга –
среброто е чисто и звънко,
а днешните песни са резки и груби
и музата – с гърло продрано.
Среброто звъни,
но гласът му се губи,
то днес ще звучи неразбрано.
Сложи на китарата струни железни,
стоманени здрави въжета –
среброто би пяло
за мигове звездни,
за звездния час на сърцето;
стоманата пее със тембър моторен,
стоманата реже ръцете,
но днес за света и за днешните хора
се пее с железни въжета.
Среброто пази за звездите, за здрача,
за мрака, за лунния резен –
със сребърни струни китарата плаче,
а нашият ден е железен;
а в нашето “днеска” гърмят барабани,
акордът е грапав и рязък –
среброто е шепот, китарата – рана;
опни върху грифа желязо!
Но падне ли вечер и вятърът здрачен
целуне ли светло душата,
китарата нека от обич да плаче
с най-нежните струни
от злато.
© Валентин Чернев All rights reserved.
