11.11.2008 г., 20:47

Струвам повече от всички твои жени

1.3K 0 6
 

 

 

 

Струвам повече от всички твои жени

 

 

 

Очите се пълнят със сълзи,

сърцето мълчи,

тялото се гърчи...

 Защо ми го причини?!...

 

Ще видиш,

нявга и теб ще те заболи...

Ще ти се върнат моите сълзи

и ще разбереш тогава ти

как понасяла съм твоите лъжи,

как плакала съм ден и нощ,

как забивал си в душата нож.

 

Ще видиш,

ще ти се върне...

Ще видиш,

ще се сетиш ти за мен...

Тази, която даваше всичко за тебе.

Тази, която умираше с тебе.

Тази, която в нозете ти се влачеше.

Тази, която лъжите ти прощаваше.

Тази, която сърцето си ти даваше.

Тази, която мечтите си ти подаряваше.

Тази, която хиляди пъти заменял си в леглото си,

ала можеш ли да я смениш и в сърцето си,

можеш ли да я заличиш от живота си...

...

Какво като не съм била последна?

Какво като съм просто поредна?

Какво като не си ме обичал?

Какво като имало и други?...

Нали мене си търсил?!

Нали мене си искал?!

Нали за мене си копнял...?

Макар и за миг да е било...

 

Знай, като мене друга няма ти да имаш!

Знай, най-скъпа съм от всички твои бивши!

Знай, за тебе всичко дадох!

Знай, със тебе аз пропадах!...

Друга като мен няма тъй да те обича

и в любов да ти се врича.

Друга няма да прощава всяка болка...

Друга няма да забравя тъй лесно подлостта...

Знай, други има, но не и като мене...

...

Ще ме замениш отново, зная го,

ала не ще ме ти забравиш,

не ще изтриеш моите следи...

струвам повече от всички твои жени!

Не си мисли, че след като си ме сменил,

ти си ме убил!

Не аз ще живея,

ала ти ще дишаш ли без нея...  

... РАЗЛИЧНАТА... аз...

... Не си бил с друга като мене -

 казваше, нали?

Е, аз не съм като твоите жени...

 

                                              на Н...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сузи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...