17.05.2011 г., 10:38 ч.

Стръкче надежда 

  Поезия
1170 0 11

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ

 

СТРЪКЧЕ НАДЕЖДА

 

- Всичко си има начало и край.
Всичко се ражда и после умира.
Казват, че имало някъде рай,
щастие, дето безкрайно извира…

 

И всред безумия, болка и грях,
взела в сърцето си стръкче надежда,
аз под прозорчето твое се спрях…
Колко ли глупаво всъщност изглеждам!?

 

Без да погледнеш навънка дори,
може би тихо пердето ще спуснеш...
Стръкче надежда в пръстта ще гори
утре, когато ще минеш от тука!

 

- Ти не разбра – зад пердето седя,
и във пръстта аз се вглеждам.
Стръкчето твое надежда видях –
беше до моето стръкче надежда!

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??