Стръкче надежда
Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
СТРЪКЧЕ НАДЕЖДА
- Всичко си има начало и край.
Всичко се ражда и после умира.
Казват, че имало някъде рай,
щастие, дето безкрайно извира…
И всред безумия, болка и грях,
взела в сърцето си стръкче надежда,
аз под прозорчето твое се спрях…
Колко ли глупаво всъщност изглеждам!?
Без да погледнеш навънка дори,
може би тихо пердето ще спуснеш...
Стръкче надежда в пръстта ще гори
утре, когато ще минеш от тука!
- Ти не разбра – зад пердето седя,
и във пръстта аз се вглеждам.
Стръкчето твое надежда видях –
беше до моето стръкче надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
