14.12.2012 г., 13:13

Студ

1.2K 0 3

Често не заспивам от чувство за вина нощем,

макар любовният плам да е призрачно студен...

Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,

един таралеж без бодли е ужасно беден!

А какво са думите без смисъл?

А какво са стиховете ми без теб?

Чета на лицето ти любов и омраза, гняв и тъга

като зимния вятър проникват, сурова истина.

Настръхва ти кожата, шило разчупва леда...

Тесен или пустинно голям, светът се мени на мига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...