Dec 14, 2012, 1:13 PM

Студ

  Poetry
1.2K 0 3

Често не заспивам от чувство за вина нощем,

макар любовният плам да е призрачно студен...

Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,

един таралеж без бодли е ужасно беден!

А какво са думите без смисъл?

А какво са стиховете ми без теб?

Чета на лицето ти любов и омраза, гняв и тъга

като зимния вятър проникват, сурова истина.

Настръхва ти кожата, шило разчупва леда...

Тесен или пустинно голям, светът се мени на мига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...