Често не заспивам от чувство за вина нощем,
макар любовният плам да е призрачно студен...
Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,
един таралеж без бодли е ужасно беден!
А какво са думите без смисъл?
А какво са стиховете ми без теб?
Чета на лицето ти любов и омраза, гняв и тъга
като зимния вятър проникват, сурова истина.
Настръхва ти кожата, шило разчупва леда...
Тесен или пустинно голям, светът се мени на мига!
© Таня Атанасова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
