14 дек. 2012 г., 13:13

Студ 

  Поэзия
854 0 3

Често не заспивам от чувство за вина нощем,

макар любовният плам да е призрачно студен...

Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,

един таралеж без бодли е ужасно беден!

А какво са думите без смисъл?

А какво са стиховете ми без теб?

Чета на лицето ти любов и омраза, гняв и тъга

като зимния вятър проникват, сурова истина.

Настръхва ти кожата, шило разчупва леда...

Тесен или пустинно голям, светът се мени на мига!

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??