23.01.2018 г., 8:57

Студен

445 0 0

Мислите ми са пак там,

въпреки че се усмихвам сред останалите,

и бавно аз умирам,

и пак съм аз сред оставените.

 

Любовта от гореща в мен

превърна се в студена буря,

и сурцето ми макар в плен,

отново ли удря, удря...

 

Сред приятели се усмихвам фалшиво,

прикривайки истинската болка в очите си.

Сърцето ми от раните се е окървавило

и отново оставих аз мечтите си.

 

Оглеждам празният стол до мен 

и проклин всеки един момент

в който ти отново си студен

и оставам аз отново оскърбен.

 

Дали да проклинам всеки ден и всеки час?

Дали да избягам и да се скрия?

Или вече да остана някъде на скрито в нас.

И чувствата си мигом да убия.

 

Лубовта ми изстина.

Ти си и си там.

Отново твоят път ме подмина,

отново останах аз сам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....