Студената истина
ако бях по-млада
досега да съм тръгнала
през преспите
напряко
като куче
което никой не чака
да завия свирепо
да се сгърча
до ствола на бряста
като бяла сврака
да се изгубя в снега
да заплача
да замръзна
като облак
прострян върху гроб
и там да чакам пролет
да се стопя
и да потека на вода
щом вече знам –
няма любов
ако бях по-млада
ала не съм
може би просто
съм те видяла на сън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
