ако бях по-млада
досега да съм тръгнала
през преспите
напряко
като куче
което никой не чака
да завия свирепо
да се сгърча
до ствола на бряста
като бяла сврака
да се изгубя в снега
да заплача
да замръзна
като облак
прострян върху гроб
и там да чакам пролет
да се стопя
и да потека на вода
щом вече знам –
няма любов
ако бях по-млада
ала не съм
може би просто
съм те видяла на сън
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
