19.12.2007 г., 17:27 ч.

Студено... 

  Поезия » Друга
1390 0 18

Не плача. Просто снегът се топи

в очите ми на водопади.

След двадесет години на валежи,

не можеш да ме изненадаш.

Върви. Ще оцелея и през тази зима.

От спомените ще се храня.

Безпътна сянка съм, но пак ме има,

самотна съм, но ще се браня.

 

 

На Джеймс и разделите

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??