Студено ми е и съм в тъмнина...
Студено ми е и съм в тъмнина...
Нещо случи се в този мрачен ден, нещо което изцяло
смрази и затъмни душата ми...!
Няма да говоря за причините, които искаха да изпитат духа ми,
а за тази която ми го взима...
Когато ми се обади, лудата глава на съдбата
,мислех че деня ми е много скапан, но сега със всичко в мен е така...
Оттогава не само съм ядосана и бясна,
оттогава опасно студено ми е и съм в тъмнина,
защото се оказа, че си зле, любими...?!
Това сърце, което те обожава повече от себе си и което ти
ми даде, като дар от любовта в момента,
разкъсва се от болестта ти...!
Плаче ли то, плаче и плаче, защото чувства,
че нищо не може да направи,
за да се оправиш, освен да те обича така
и да те чака както винаги...!
Но любими мой, моля ти се и се умолявам, излез по-бързо
от тази болница, в която се намираш и отново ми прошепни-
Каква лудост да извърша за тебе...?!
Любими мой, знам че ти ме чу и не ти се моля вече,
а ти заповядвам”Ела си вече,оздравей!”, че то умира малко по малко,
през нощта като слънцето, умира за тебе...!
Вече не мога така, липсваш ми, липсва ми живота,
и топлината, и светлината”Върни се, душа моя, върни се,
мое съществуване и ме помоли за каквото и да е!..."
Помоли ме даже, вечно да те чакам, но преди това
нека се обедя, че вече си добре, преди това прошепни ми
пак тихо на ушите и живота ми върни...!
„Къде си сега, любими, къде си?”Аз не знам, къде се намираш сега,
но чувствам, че ти е студено, знай че и
на мен студено ми е, много студено ми е...
„Ела, върни се сега!”И помоли ме вечно да те чакам, защото и
двамата знаем, че тогава ще сме заедно и щастливи,
понеже вечността е направена за нас и то завинаги...!
Това сърце, което те обожава повече от себе си и
което ти ми даде, като дар от любовта
в момента, разкъсва се от болестта ти...!
Плаче ли то, плаче и плаче, защото чувства,
че нищо не може да направи,
за да се оправиш, освен да те обича така
и да те чака както винаги...!
Но любими мой, моля ти се и се умолявам, излез по-бързо
от тази болница, в която се намираш и отново ми прошепни-
Каква лудост да извърша за тебе...?!
Любими мой, знам че ти ме чу и не ти се моля вече,
а ти заповядвам”Ела си вече, оздравей!”, че макар ти да не си
сам, без теб аз се чувствам по-сама от всякога и опасно студено ми е...
Сега студено ми е и съм в тъмнина, обръщам се към Бога
със склочени ръце в молитва и докато
не чуя пак, музиката на духа ти, ще се моля непрестанно:
Небе, убий ме!Земя, погълни ме!Съдба забрави ме!
Море удави ме!Дяволе, изпари ме!Христосе, Отведи ме
при любовта и Бога!Господи, заведи ме при красивото ми момче!...
Знам, любими, че всичко на земята може би има някога
край, но любовта ни, пратена от Бога и
отдадена нему,тя няма край, безкрайна е каквото
и да се случи, расте тя неспирно...!
Тя принадлежи на небесата и на всичко пратено
ни оттам, но е вече наша и ние трябва да я пазим, както
нас ни пазят отгоре, ”Хайде вече не дразни ме и завърни се!”...
И когато утре отново те видя, знам че тогава ще ме прегръщаш силно,
И сега, когато утрото дойде и ти отново ми зашепна, сърцето ми засмя се
И когато ти ми показа”Обичам те със цялото сърце и обичам те повече от него!”
Тогава аз ти отвърнах”Радвам се, че си тук, повече от всичко,
но аз се върнах, за това с което ти остана, а именно моето сърце...!!!”...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Димко, благодаря ти за думите и за подкрепата, няма какво да обсъждаме другото.Всеки си знае, каквото трябва да знае.
Бела, благодаря ви за мнението, уважавам го, защото всеки творец разбира нещата различно и по свой начин.За мен поезията вече го казах е потока, който идва от сърцето и той е този,който никога няма да пресъхне.За някои поезия е всичко което се вмества в няколко реда, съставени всеки един от тях по три думи, за други тя е това, което се харесва, защото се вписва във рамки и е разбираемо...ние хората сме тези,които си съставяме картина за това как би могло да изглежда дадено нещо и извън нея нищо не струва.За мен поезията преди всичко трябва да се чувства, да споделиш това, което се случва наистина вътре в теб, защото в прозата всеки може да излъже и да преиначи, там всичко може да е измислено и пак да е истина по принцип и затова според моето мнение такава поезия, която не излива душата е именно тази която не струва и която не е поезия.Аз нито търся да се харесам на всички, пишейки каквото се разбира и цени, нито при тези мои изблици търся първа помощ, нито очаквам всички коментари да са мили и подкрепящи, нито се боря да съм сред най-добрите, които впрочем всички се очаква да бъдем.Аз знам само мотивите да напиша нещо и това го казах, всеки си решава.Сайтът се нарича Откровения и нещо, което не е такова вече е поругаване и то не само на сайта, но и на самата личност, която не е откровена.Приемам критика, но градивна.В коментара ви нямаше нищо такова.Предполага се, че има свобода на словото за всички.За тези които искат да четат комерсиалната поезия, да си я четат и да не обръщат внимание на неща които за тях не са поезия.Когато има да се изказва мнение, винаги естествено трябва да се направи, но когото човек го прави трябва да постъпи отговорно, да остави нещо след него, а не просто да го изхвърли.Благодаря ви за вниманието! -
Тука да се подигравате с тъгата на момето е повече от гадория.Тя потърсила подкрепа и хубава дума,ама на.Пък като му е тежко на човек,подай му ръка бре.Всичко ще бъде наред, не тъжи
-
Аз вече съм казала това, което имам да кажа за творбата и за коментиращите.Ще добавя само, Рада и Валери, че последните ви двама коментара са излишни, те нямат нищо общо с мен или със моите творби.Те са провокации към друг автор, както и вашето убеждение, че сте казали последната дума и това е нещо, което няма да обсъждам.Още веднъж ви благодаря,че изразихте мнението си,което не е лично, но е лично само към други.Приемам критиката,Валери може би прилича на проза, но това е само за теб, Рада това наистина е лично писмо, но това не го прави такова каквото ти го мислиш.Няма да изтрия коментарите ви, защото искам да си ги запазя.Приемам критиката ви, но останалото, което оставихте тук не.Към мен не изразавате лично отношение, нито по принцип го правите,затова последните ви коментари са излишни именно защото изразяват лично отношение.
Младене, аз не трия коментари и не искам никой да го прави.Благодаря ти, разбрах причината да го направиш, но искам да имам при мен запазени не само гореспоменатите коментари,а всеки един, защото нито един не може да накърни моята личност.И двамата сме съгласни, че тя не определя от мнението на другите и особено тези без лично отношение.
Сега мисля, че казах всичко, което исках,както направихте и вие.
Благодаря за вниманието и пожелавам на всички светъл ден! -
Благодаря ти, Младене...това че ти винаги пръв се появяваш ме изпълва с радост...и означава много за мен, защото знам че откриваме взаимно поетичните си търсения в творбите на другия когато ги четем, въпреки че поезията и стила ни са различни,знаеш за какво говоря, да седнеш и да прочетеш някоя творба без да очакваш нещо определено, без да я слагаш в някакви граници и докато четеш единственото което трябва да те интересува е дали по някакъв начин тя ще докосне душата ти, защото само когато някой разбере дадена творба, тогава той може да я оцени истински независимо дали му е харесала или не, независимо от това което провокира тя у него и тогава да се каже искреното мнение било то във положителна или в друга насока,именно и затова ценя мнението ти...Наистина ти благодаря!!!
Гавраиле, радвам се на посещението ти и на това че си разбрал и прочел написаното от мен...Благодаря ти за положителната енергия и вярата, която остави след себе си!!!
Димитров и Рада, убедена съм, че не влагате нищо лично и ви благодаря че изразихте мнение.
За творбата:Наясно съм, че не е една от най-добрите,защото когато я писах бях съсипана, но съм и наясно, че е и една от най-искрените, а това е нещото което има значение в поезията, защото тя е потока, който идва от сърцето.
Колкото до прозата, ще кажа, че със нея започнах и тя ми показа,че пишейки се чувствам сигурна и добра, в това което правя.Поезия пиша от не много отдавна ,от около две години и нещо и знам, че имам още какво да уча, но само аз знам какво пиша и защо го пиша, защо съм го определила или заявила иначе.И сърцето е това, което решава дали ще пише в проза или поезия.
Благодаря че прочетохте и благодаря за вниманието!!!Всичко най-хубаво!!! -
Лелееее..., - голяма работа са тези стихове...!!!
-
Голям зор видях да прочета произведението ти, но го прочетох! С Валери! За съжаление този текст повече ми прилича на лично писмо...
-
Много искрено,чувствено и поетично.Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нищо друго не е от значение,когото се
има това, което от значение!!!
Благодаря ти!!!...Безброй прегръдки!!!