khanas (Анани Ананиев)
56 1247
8.11.2022 г., 9:57 ч.

Студът ми напомня за тебе 

  Поезия » Любовна
489 4 11

Студът ми напомня за тебе.

В съня ме преследваш,

щом чезне небето в мъглата.

Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.

А щом си затворя очите

и хладна въздишка прониже гърдите

усещам как с твоите ласки ме милва на мраза ръката.

Студът ми напомня за тебе.

 

Студът ми напомня за тебе.

Майка ти имаше власт,

богатия беше баща ти.

Случайно те срещнах –

красива позната на мои познати.

А колко топъл беше летния ден,

когато твоята сянка пропълзя у мен!

Да - влюбих се - пореден глупак с празни надежди

и мисли сакати.

Студът ми напомня за тебе.

 

Студът ми напомня за тебе.

Ти беше горещо момиче,

сладка кокетка безспорно,

зло същество - цинично, лукаво, притворно,

сред куп кандидати за твоята обич последен

следвах те - млад, вдъхновен, ала беден,

гоних те, тичах по теб неуморно.

Студът ми напомня за тебе.

 

Студът ми напомня за тебе.

Денем и нощем те виждах на този и онзи в колите,

не те обвинявам - ти просто обичаш парите,

не те обвинявам, но ти си виновна пред мене

на възмездие кобно ще носиш тежкото бреме

и единствен приятел ще бъдат сълзите.

Студът ми напомня за тебе.

 

Студът ми напомня за тебе.

Скучаеше, нова тръпка искаше плътта ти,

повика ме, игра си с мен и ме отпрати,

без милост, без мисъл и чувство.

Примирих се, ала днес сърцето ми отново е празно и пусто,

защото разбрах, че останало е в твоите палати.

Студът ми напомня за тебе.

 

Студът ми напомня за тебе.

Разбрах, че убила си нашето бебе.

Студът ми напомня за тебе.

Студът ми напомня за тебе.

© Анани Ананиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Онемях! Това ако го има на песен ще си го пускам непрекъснато като съм на две ракии!
  • Но защо мълчите, Коруба? Нямате ли и вие някакво определение за мен, което искате да ми споделите, ама не публично, а лично? Може би съм хилав, гърбав, аутист, или пък, кой знае - не дай си Боже французин?...
  • Мълча!
  • детинщини
  • Господин Мисана ми пише на лично съобщение, че не желае да ми отговаря публично, но аз мисля, че неговото изказване е дотолкова непреходно поетично, че не мога да не го обнародвам. Та той ми пише следното: "Няма да ви отговарям на последния коментар публично, за да не свържат стихотворната ви жалба с немощ пред любимата, породена от тежнение към едноименния пол. Очевидно Лирическата е предпочела по-мъжествения. Разбирам я добре.". Такива ми ти работи... Досега бях побъркана алкохоличка, вече очевидно и съм и лесбийка...
  • Повярвайте ми, господин Мисана, начел съм се на какви ли не глупости от типа "емпатията ни е кът", които поезията очевидно понася, така че някак ще понесе и окончанията на "а". Иначе очевидно сте имал интересен живот в казармата. Това, съчленено с интереса ви към гей тематиката, обяснява много неща...
  • Заглавието е сполучливо и носи поетичен заряд. Останалото е чиста баналност.
    Както казваха в казармата - "новобранец, не ми се обяснявай като първата ми любовница".
    И ако позволите, г-н Ананиев, една малка техническа бележка. Поезията трудно понася окончанията на "а". А при вас те са множко, например:

    "щом чезне небето в мъглата.
    Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.
    ...
    усещам как с твоите ласки ме милва на мраза ръката."

    Ах, тази немирна ръка. Дано не е същата, с която сте утешавали мъката си...
  • Колко да е бил топъл летния ден?
  • “и единствен приятел ще бъдат сълзите.
    Студът ми напомня за тебе.
    ….
    Разбрах, че убила си нашето бебе.
    Студът ми напомня за тебе.”
  • Тъжно е.
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??