Студът ми напомня за тебе
Студът ми напомня за тебе.
В съня ме преследваш,
щом чезне небето в мъглата.
Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.
А щом си затворя очите
и хладна въздишка прониже гърдите
усещам как с твоите ласки ме милва на мраза ръката.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Майка ти имаше власт,
богатия беше баща ти.
Случайно те срещнах –
красива позната на мои познати.
А колко топъл беше летния ден,
когато твоята сянка пропълзя у мен!
Да - влюбих се - пореден глупак с празни надежди
и мисли сакати.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Ти беше горещо момиче,
сладка кокетка безспорно,
зло същество - цинично, лукаво, притворно,
сред куп кандидати за твоята обич последен
следвах те - млад, вдъхновен, ала беден,
гоних те, тичах по теб неуморно.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Денем и нощем те виждах на този и онзи в колите,
не те обвинявам - ти просто обичаш парите,
не те обвинявам, но ти си виновна пред мене
на възмездие кобно ще носиш тежкото бреме
и единствен приятел ще бъдат сълзите.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Скучаеше, нова тръпка искаше плътта ти,
повика ме, игра си с мен и ме отпрати,
без милост, без мисъл и чувство.
Примирих се, ала днес сърцето ми отново е празно и пусто,
защото разбрах, че останало е в твоите палати.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Разбрах, че убила си нашето бебе.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анани Ананиев Всички права запазени
