Студът ми напомня за тебе
Студът ми напомня за тебе.
В съня ме преследваш,
щом чезне небето в мъглата.
Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.
А щом си затворя очите
и хладна въздишка прониже гърдите
усещам как с твоите ласки ме милва на мраза ръката.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Майка ти имаше власт,
богатия беше баща ти.
Случайно те срещнах –
красива позната на мои познати.
А колко топъл беше летния ден,
когато твоята сянка пропълзя у мен!
Да - влюбих се - пореден глупак с празни надежди
и мисли сакати.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Ти беше горещо момиче,
сладка кокетка безспорно,
зло същество - цинично, лукаво, притворно,
сред куп кандидати за твоята обич последен
следвах те - млад, вдъхновен, ала беден,
гоних те, тичах по теб неуморно.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Денем и нощем те виждах на този и онзи в колите,
не те обвинявам - ти просто обичаш парите,
не те обвинявам, но ти си виновна пред мене
на възмездие кобно ще носиш тежкото бреме
и единствен приятел ще бъдат сълзите.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Скучаеше, нова тръпка искаше плътта ти,
повика ме, игра си с мен и ме отпрати,
без милост, без мисъл и чувство.
Примирих се, ала днес сърцето ми отново е празно и пусто,
защото разбрах, че останало е в твоите палати.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
Разбрах, че убила си нашето бебе.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.
© Анани Ананиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Онемях! Това ако го има на песен ще си го пускам непрекъснато като съм на две ракии!
-
Но защо мълчите, Коруба? Нямате ли и вие някакво определение за мен, което искате да ми споделите, ама не публично, а лично? Може би съм хилав, гърбав, аутист, или пък, кой знае - не дай си Боже французин?...
-
Мълча!
-
детинщини
-
Господин Мисана ми пише на лично съобщение, че не желае да ми отговаря публично, но аз мисля, че неговото изказване е дотолкова непреходно поетично, че не мога да не го обнародвам. Та той ми пише следното: "Няма да ви отговарям на последния коментар публично, за да не свържат стихотворната ви жалба с немощ пред любимата, породена от тежнение към едноименния пол. Очевидно Лирическата е предпочела по-мъжествения. Разбирам я добре.". Такива ми ти работи... Досега бях побъркана алкохоличка, вече очевидно и съм и лесбийка...
-
Повярвайте ми, господин Мисана, начел съм се на какви ли не глупости от типа "емпатията ни е кът", които поезията очевидно понася, така че някак ще понесе и окончанията на "а". Иначе очевидно сте имал интересен живот в казармата. Това, съчленено с интереса ви към гей тематиката, обяснява много неща...
-
Заглавието е сполучливо и носи поетичен заряд. Останалото е чиста баналност.
Както казваха в казармата - "новобранец, не ми се обяснявай като първата ми любовница".
И ако позволите, г-н Ананиев, една малка техническа бележка. Поезията трудно понася окончанията на "а". А при вас те са множко, например:
"щом чезне небето в мъглата.
Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.
...
усещам как с твоите ласки ме милва на мраза ръката."
Ах, тази немирна ръка. Дано не е същата, с която сте утешавали мъката си... -
Колко да е бил топъл летния ден?
-
“и единствен приятел ще бъдат сълзите.
Студът ми напомня за тебе.
….
Разбрах, че убила си нашето бебе.
Студът ми напомня за тебе.” -
Тъжно е.
-
Хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
