Стъклени сълзи

15.01.2009 г., 19:11 ч.

Поезия

689 0 2

Парчета стъклени сълзи -
събирам ги във шепа
и съзнанието ми кърви,
и търси някаква подкрепа.

Моментен пристъп на надежда,
задушен от стъклена реалност;
слънцето над похлупака ме подвежда
и удвоява безнадеждната фаталност.

Събирам стъклени сълзите
и ги попивам в безсъзнание.
Запълват с капки кухините,
за които не намирам оправдание.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.