15.01.2009 г., 19:11

Стъклени сълзи

1K 0 2

Парчета стъклени сълзи -
събирам ги във шепа
и съзнанието ми кърви,
и търси някаква подкрепа.

 

Моментен пристъп на надежда,
задушен от стъклена реалност;
слънцето над похлупака ме подвежда
и удвоява безнадеждната фаталност.

 

Събирам стъклени сълзите
и ги попивам в безсъзнание.
Запълват с капки кухините,
за които не намирам оправдание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....