Jan 15, 2009, 7:11 PM

Стъклени сълзи

  Poetry
1K 0 2

Парчета стъклени сълзи -
събирам ги във шепа
и съзнанието ми кърви,
и търси някаква подкрепа.

 

Моментен пристъп на надежда,
задушен от стъклена реалност;
слънцето над похлупака ме подвежда
и удвоява безнадеждната фаталност.

 

Събирам стъклени сълзите
и ги попивам в безсъзнание.
Запълват с капки кухините,
за които не намирам оправдание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Това All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...