27.03.2011 г., 14:01

Стъклено сърце

1.2K 0 0

Погледни ме, любов, съсипан вървя,

загубил вяра, надежда, мечти.

Тръгнал да търся лъч светлина,

немощно скитам по сивите улици.

Усмивката във миналото си загубил,

по пътя оставям само сълзи.

Нарочно сякаш ги хвърлил,

на връщане ще ми бъдат следи.

Ала защо са ми тези следи,

когато в сърцето нещо боли.

Защо да се обърна, защо да се върна,

като в къщи ме чака само тъга.

Парфюма ти, любов, стените са пропили,

и на очите ми той люти.

В огледалото ти образът стой,

всеки ден от там ме гледаш ти.

Подиграваш се, нали,

знам, харесва ти дори.

Иска ми се да можех към дома

с времето назад да се върна.

Ала не е планът така

на моята грозна съдба.

Виж, любов, към луната вдигам глава,

очите си искам да заслепя.

Не искам да те виждам вече,

от тебе колко кръв изтече?

Раните са достатъчно дълбоки

и болките не са ми малки.

Тръгвам аз, тръгвай и ти,

нека всеки по пътя си върви.

Сърцето ми, Любов, стъклено с тебе вземи,

че и то не ми трябва вече дори.

Аз ще тръгна по своите следи,

ще събера от там своите сълзи.

Ново сърце с тях ще си създам,

че и за мене нещичко да имам.

И макар стъклено, пак ще е сърце,

което отново ще счупиш с някое друго лице.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...