Погледни ме, любов, съсипан вървя,
загубил вяра, надежда, мечти.
Тръгнал да търся лъч светлина,
немощно скитам по сивите улици.
Усмивката във миналото си загубил,
по пътя оставям само сълзи.
Нарочно сякаш ги хвърлил,
на връщане ще ми бъдат следи.
Ала защо са ми тези следи,
когато в сърцето нещо боли.
Защо да се обърна, защо да се върна,
като в къщи ме чака само тъга. ...