21.11.2007 г., 19:39 ч.

Стълба към небето 

  Поезия
1685 0 11

С поредица от думи в стълба към небето

дълбая вдъхновено измамни стъпала,

разпръснах страховете, в мен блести морето,

но махат ми за сбогом отровни пипала.

 

И клатеше се хищно стълбът към небето,

и светеше звезда далеч в мъглявина,

в насечен бесен ритъм танцувах по трасето,

залъгван от потоци звездна светлина.

 

Ехидно се присмиваха и светеха звездите,

разплитаха на нишки кълбета тишина,

а долу на Земята чернееха браздите,

не искаха да светят с измамна светлина.

 

Изкачвах стъпала по стълба към небето,

блестящи изумруди преследвах във захлас,

смъртта си пренебрегнах, страха, небитието,

ударил беше сякаш моят звезден час.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми!!!!!Чудесно е !!!
  • Той не е ли сега.. и утре
  • Много философски стих!
    Поздравления!
  • И аз се изкачих по стълбата на думите...
    И определено гледката си струва ...
    От мене поздравления за чудото
    във стихове ,което искрено ме развълнува
  • Когато бях в Бургас през август и гледах онзи ужасен лъч, който заслепява блясъка на звездите, в главата ми звучеше Stairway to heaven и ми минаваха подобни мисли...
  • Аз съм озадачена от себе си .
    Прочетох го няколко пъти и откривах различна мисъл и чувство.
    Прекрасен стих ! Поздравления !!!
  • Хубава е твоята стълба към небето...
    Води към звездите.Не се страхувай
    да се изкачваш по нея.
    С обич.
  • Поздравления за стиха!Издигай смело своята стълбичка към небесата,към слънцето...!
  • Чудесен стих!
    Ударил е !
    Вярвай в това!
  • Да вярваме в звездния час
    на нашите земни съдби...
    Поздрав!
  • Хареса ми стиха!!! Поздравления!
Предложения
: ??:??