Стълба към небето
С поредица от думи в стълба към небето
дълбая вдъхновено измамни стъпала,
разпръснах страховете, в мен блести морето,
но махат ми за сбогом отровни пипала.
И клатеше се хищно стълбът към небето,
и светеше звезда далеч в мъглявина,
в насечен бесен ритъм танцувах по трасето,
залъгван от потоци звездна светлина.
Ехидно се присмиваха и светеха звездите,
разплитаха на нишки кълбета тишина,
а долу на Земята чернееха браздите,
не искаха да светят с измамна светлина.
Изкачвах стъпала по стълба към небето,
блестящи изумруди преследвах във захлас,
смъртта си пренебрегнах, страха, небитието,
ударил беше сякаш моят звезден час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
