Стълба към небето
С поредица от думи в стълба към небето
дълбая вдъхновено измамни стъпала,
разпръснах страховете, в мен блести морето,
но махат ми за сбогом отровни пипала.
И клатеше се хищно стълбът към небето,
и светеше звезда далеч в мъглявина,
в насечен бесен ритъм танцувах по трасето,
залъгван от потоци звездна светлина.
Ехидно се присмиваха и светеха звездите,
разплитаха на нишки кълбета тишина,
а долу на Земята чернееха браздите,
не искаха да светят с измамна светлина.
Изкачвах стъпала по стълба към небето,
блестящи изумруди преследвах във захлас,
смъртта си пренебрегнах, страха, небитието,
ударил беше сякаш моят звезден час.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
