Стълба към небето
С поредица от думи в стълба към небето
дълбая вдъхновено измамни стъпала,
разпръснах страховете, в мен блести морето,
но махат ми за сбогом отровни пипала.
И клатеше се хищно стълбът към небето,
и светеше звезда далеч в мъглявина,
в насечен бесен ритъм танцувах по трасето,
залъгван от потоци звездна светлина.
Ехидно се присмиваха и светеха звездите,
разплитаха на нишки кълбета тишина,
а долу на Земята чернееха браздите,
не искаха да светят с измамна светлина.
Изкачвах стъпала по стълба към небето,
блестящи изумруди преследвах във захлас,
смъртта си пренебрегнах, страха, небитието,
ударил беше сякаш моят звезден час.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Станчев Todos los derechos reservados
