Стълба към небето
С поредица от думи в стълба към небето
дълбая вдъхновено измамни стъпала,
разпръснах страховете, в мен блести морето,
но махат ми за сбогом отровни пипала.
И клатеше се хищно стълбът към небето,
и светеше звезда далеч в мъглявина,
в насечен бесен ритъм танцувах по трасето,
залъгван от потоци звездна светлина.
Ехидно се присмиваха и светеха звездите,
разплитаха на нишки кълбета тишина,
а долу на Земята чернееха браздите,
не искаха да светят с измамна светлина.
Изкачвах стъпала по стълба към небето,
блестящи изумруди преследвах във захлас,
смъртта си пренебрегнах, страха, небитието,
ударил беше сякаш моят звезден час.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми!!!!!Чудесно е !!!
-
Той не е ли сега.. и утре
-
Много философски стих!
Поздравления! -
И аз се изкачих по стълбата на думите...
И определено гледката си струва ...
От мене поздравления за чудото
във стихове ,което искрено ме развълнува -
Когато бях в Бургас през август и гледах онзи ужасен лъч, който заслепява блясъка на звездите, в главата ми звучеше Stairway to heaven и ми минаваха подобни мисли...
-
Аз съм озадачена от себе си .
Прочетох го няколко пъти и откривах различна мисъл и чувство.
Прекрасен стих ! Поздравления !!! -
Хубава е твоята стълба към небето...
Води към звездите.Не се страхувай
да се изкачваш по нея.
С обич. -
Поздравления за стиха!Издигай смело своята стълбичка към небесата,към слънцето...!
-
Чудесен стих!
Ударил е !
Вярвай в това! -
Да вярваме в звездния час
на нашите земни съдби...
Поздрав! -
Хареса ми стиха!!! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
