5.09.2007 г., 20:57

Стълба към небето...

1.3K 0 7
Стълба към небето...


Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето.
Бях тръгнал към себе си,
вървях и не чувствах никаква умора.

Вървях и търсех себе си,
исках да се видя
такъв, какъвто се познавам
с цялата палитра на душата -
черно-бял понякога,
често сиво-скучен,
много рядко цветен...
Не ми се отдава
дългото препиване с цветове,
лесно ставам скучен.
Дори не помня кога съм бил забавен.
А ми се иска да съм.
Не заради себе си,
а заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ.
На мен ми стига залеза
и стълба към небето,
изгрева и стълба към небето.
И заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ
не искам да съм черно-бял,
за да подарявям всичките си цветове.
А когато нямам,
назаем ще ги взема от дъгата.
Но преди това
ще се покача със стълба към небето...

Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето,
вървях към себе си, за да се видя
и да разбера какви са цветята ми,
как изглеждат,
за да се грижа за тях.
Колко  остри са камъните ми,
колко широко е небето ми.

Защото пътят към другите 
минава през пътя към себе си...
 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...