Horizonta (Емо)
28 245
Sep 5, 2007, 8:57 PM

Стълба към небето... 

  Poetry
1029 0 7
Стълба към небето...


Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето.
Бях тръгнал към себе си,
вървях и не чувствах никаква умора.

Вървях и търсех себе си,
исках да се видя
такъв, какъвто се познавам
с цялата палитра на душата -
черно-бял понякога,
често сиво-скучен,
много рядко цветен...
Не ми се отдава
дългото препиване с цветове,
лесно ставам скучен.
Дори не помня кога съм бил забавен.
А ми се иска да съм.
Не заради себе си,
а заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ.
На мен ми стига залеза
и стълба към небето,
изгрева и стълба към небето.
И заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ
не искам да съм черно-бял,
за да подарявям всичките си цветове.
А когато нямам,
назаем ще ги взема от дъгата.
Но преди това
ще се покача със стълба към небето...

Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето,
вървях към себе си, за да се видя
и да разбера какви са цветята ми,
как изглеждат,
за да се грижа за тях.
Колко  остри са камъните ми,
колко широко е небето ми.

Защото пътят към другите 
минава през пътя към себе си...
 


© Емо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??