5 сент. 2007 г., 20:57

Стълба към небето...

1.3K 0 7
Стълба към небето...


Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето.
Бях тръгнал към себе си,
вървях и не чувствах никаква умора.

Вървях и търсех себе си,
исках да се видя
такъв, какъвто се познавам
с цялата палитра на душата -
черно-бял понякога,
често сиво-скучен,
много рядко цветен...
Не ми се отдава
дългото препиване с цветове,
лесно ставам скучен.
Дори не помня кога съм бил забавен.
А ми се иска да съм.
Не заради себе си,
а заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ.
На мен ми стига залеза
и стълба към небето,
изгрева и стълба към небето.
И заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ
не искам да съм черно-бял,
за да подарявям всичките си цветове.
А когато нямам,
назаем ще ги взема от дъгата.
Но преди това
ще се покача със стълба към небето...

Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето,
вървях към себе си, за да се видя
и да разбера какви са цветята ми,
как изглеждат,
за да се грижа за тях.
Колко  остри са камъните ми,
колко широко е небето ми.

Защото пътят към другите 
минава през пътя към себе си...
 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...