Horizonta (Емо)
28 245
5 сент. 2007 г., 20:57

Стълба към небето... 

  Поэзия
1030 0 7
Стълба към небето...


Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето.
Бях тръгнал към себе си,
вървях и не чувствах никаква умора.

Вървях и търсех себе си,
исках да се видя
такъв, какъвто се познавам
с цялата палитра на душата -
черно-бял понякога,
често сиво-скучен,
много рядко цветен...
Не ми се отдава
дългото препиване с цветове,
лесно ставам скучен.
Дори не помня кога съм бил забавен.
А ми се иска да съм.
Не заради себе си,
а заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ.
На мен ми стига залеза
и стълба към небето,
изгрева и стълба към небето.
И заради ТОЙ и ТЯ, и ТЕ
не искам да съм черно-бял,
за да подарявям всичките си цветове.
А когато нямам,
назаем ще ги взема от дъгата.
Но преди това
ще се покача със стълба към небето...

Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето,
вървях към себе си, за да се видя
и да разбера какви са цветята ми,
как изглеждат,
за да се грижа за тях.
Колко  остри са камъните ми,
колко широко е небето ми.

Защото пътят към другите 
минава през пътя към себе си...
 


© Емо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??