23.07.2015 г., 23:06

Стълбата на Любовта

903 0 1

Маестро, има толкова неща,

които искам с обич да ти кажа!

В ръцете ти познавам Любовта -

сърцето ми за нея ще разкаже!

 

Изкачвам бавно наши стъпала,

които ме отвеждат към небето!

В зелено виждам тази красота

с възторга неподправен на детето!

 

Усмивката ти ражда светлина,

а моят свят окъпан в нея грее!

С признателност целувам те, Съдба!

Таванчето отново песен пее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...