Маестро, има толкова неща,
които искам с обич да ти кажа!
В ръцете ти познавам Любовта -
сърцето ми за нея ще разкаже!
Изкачвам бавно наши стъпала,
които ме отвеждат към небето!
В зелено виждам тази красота
с възторга неподправен на детето!
Усмивката ти ражда светлина,
а моят свят окъпан в нея грее!
С признателност целувам те, Съдба!
Таванчето отново песен пее!