Маестро, има толкова неща,
които искам с обич да ти кажа!
В ръцете ти познавам Любовта -
сърцето ми за нея ще разкаже!
Изкачвам бавно наши стъпала,
които ме отвеждат към небето!
В зелено виждам тази красота
с възторга неподправен на детето!
Усмивката ти ражда светлина,
а моят свят окъпан в нея грее!
С признателност целувам те, Съдба!
Таванчето отново песен пее!
© Бояна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
