10.06.2006 г., 21:46

Стъпкана памет

894 0 9

Накъсана на парчета кървящи.
Разпръсната, като прах над морето.
Прекъсната, като мост над годините.
Моята памет е стъпкана!

Със ботуши, с черни грайфери,
По лицето, силни удари,
От безвременни,
платени войници,
Със нареждане:
“Заличавайте грубо!”

И се вее душата ми – бяло знаме.
Външността ми се рее със вятъра.
Срещам други души,
други външности, -
Безпаметни,
грубо стъпкани...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...