Накъсана на парчета кървящи.
Разпръсната, като прах над морето.
Прекъсната, като мост над годините.
Моята памет е стъпкана!
Със ботуши, с черни грайфери,
По лицето, силни удари,
От безвременни,
платени войници,
Със нареждане:
“Заличавайте грубо!”
И се вее душата ми – бяло знаме.
Външността ми се рее със вятъра.
Срещам други души,
други външности, -
Безпаметни,
грубо стъпкани...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
