Стъпкано сърце
Поставих те на пиедестал
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел,
слязъл в моя свят, за да ме стопли.
Каква заблуда само!
И ти като другите се оказа слаб,
толкова слаб... не устоя.
Не си направи труда поне малко
Душата ми да опознаеш.
Погъделичках егото ти само -
още едно сърце в краката ти.
Тъпчи! Сега ти е паднало!
Но внимавай, много внимавай
и мисли какво ще правиш,
когато твоето сърце се окаже
стъпкано от нечии женски крака
и захвърлено на бунището
без капчица жал!
Запомни от мен една истина проста -
няма щастие да намериш,
щом в нищо и на никого не вярваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
