valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
May 19, 2012, 2:12 AM

Стъпкано сърце 

  Poetry » Love
814 0 2

Поставих те на пиедестал
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел,
слязъл в моя свят, за да ме стопли.
Каква заблуда само!
И ти като другите се оказа слаб,
толкова слаб... не устоя.
Не си направи труда поне малко
Душата ми да опознаеш.
Погъделичках егото ти само -
още едно сърце в краката ти.
Тъпчи! Сега ти е паднало!
Но внимавай, много внимавай
и мисли какво ще правиш,
когато твоето сърце се окаже
стъпкано от нечии женски крака
и захвърлено на бунището
без капчица жал!
Запомни от мен една истина проста -
няма щастие да намериш,
щом в нищо и на никого не вярваш!

© Валентина Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??