21.01.2008 г., 17:31 ч.

Стъпки 

  Поезия
462 0 6

Побелели като тебеширена дъска,

стълбите на входа си говорят

за стъпките, потънали в снега...

За различни хора спорят.

Минала с мирис на семейство,

като ехо се дочува вечерта,

поотупала праха на спомени

 се изнизва бавно към нощта.

Все по-редки са спокойните

плътно-сигурни следи...

Бързо преминават шумове

от рязко спиращи коли.

Агресивно се нанасят

хаотични обитатели,

негласно-грешно внасят

и стъпките изпатили

от други стръмни стълби,

без кураж и воля минати,

дори насила качвани

с оръжие изстинало...

Стъпките говорят за следите,

как лесно става заличаване,

но тежестта в съдбите

в нов чифт следва своето предаване.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??