21 ene 2008, 17:31

Стъпки

  Poesía
635 0 6

Побелели като тебеширена дъска,

стълбите на входа си говорят

за стъпките, потънали в снега...

За различни хора спорят.

Минала с мирис на семейство,

като ехо се дочува вечерта,

поотупала праха на спомени

 се изнизва бавно към нощта.

Все по-редки са спокойните

плътно-сигурни следи...

Бързо преминават шумове

от рязко спиращи коли.

Агресивно се нанасят

хаотични обитатели,

негласно-грешно внасят

и стъпките изпатили

от други стръмни стълби,

без кураж и воля минати,

дори насила качвани

с оръжие изстинало...

Стъпките говорят за следите,

как лесно става заличаване,

но тежестта в съдбите

в нов чифт следва своето предаване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...