Стъпки
Побелели като тебеширена дъска,
стълбите на входа си говорят
за стъпките, потънали в снега...
За различни хора спорят.
Минала с мирис на семейство,
като ехо се дочува вечерта,
поотупала праха на спомени
се изнизва бавно към нощта.
Все по-редки са спокойните
плътно-сигурни следи...
Бързо преминават шумове
от рязко спиращи коли.
Агресивно се нанасят
хаотични обитатели,
негласно-грешно внасят
и стъпките изпатили
от други стръмни стълби,
без кураж и воля минати,
дори насила качвани
с оръжие изстинало...
Стъпките говорят за следите,
как лесно става заличаване,
но тежестта в съдбите
в нов чифт следва своето предаване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
