danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Jan 21, 2008, 5:31 PM

Стъпки

  Poetry
632 0 6

Побелели като тебеширена дъска,

стълбите на входа си говорят

за стъпките, потънали в снега...

За различни хора спорят.

Минала с мирис на семейство,

като ехо се дочува вечерта,

поотупала праха на спомени

 се изнизва бавно към нощта.

Все по-редки са спокойните

плътно-сигурни следи...

Бързо преминават шумове

от рязко спиращи коли.

Агресивно се нанасят

хаотични обитатели,

негласно-грешно внасят

и стъпките изпатили

от други стръмни стълби,

без кураж и воля минати,

дори насила качвани

с оръжие изстинало...

Стъпките говорят за следите,

как лесно става заличаване,

но тежестта в съдбите

в нов чифт следва своето предаване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0