Jan 21, 2008, 5:31 PM

Стъпки

  Poetry
633 0 6

Побелели като тебеширена дъска,

стълбите на входа си говорят

за стъпките, потънали в снега...

За различни хора спорят.

Минала с мирис на семейство,

като ехо се дочува вечерта,

поотупала праха на спомени

 се изнизва бавно към нощта.

Все по-редки са спокойните

плътно-сигурни следи...

Бързо преминават шумове

от рязко спиращи коли.

Агресивно се нанасят

хаотични обитатели,

негласно-грешно внасят

и стъпките изпатили

от други стръмни стълби,

без кураж и воля минати,

дори насила качвани

с оръжие изстинало...

Стъпките говорят за следите,

как лесно става заличаване,

но тежестта в съдбите

в нов чифт следва своето предаване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...