Стъпки по пясъка
Стъпки по пясъка
Вървя сам, ето ме мое море,
сиво и мрачно е вече твоето небе.
Вече студена е всяка твоя вълна
с тях ме поздравяваш отново сега.
Дълго ме нямаше, но ти живееше в мен,
един хубав спомен , необикновен.
Свърши се лятото, дойде есента,
няма я детската глъч, спокойно е сега.
Тихо и тъжно ме посрещаш, така
а сякаш не сме се разделяли никога!
Чу ме,разбра ме, изпрати ми Голяма вълна,
така си говорихме с теб и някога.
Пак съм при теб, с малко тъга,
за да пречистя себе си, моята душа!
Кажи ми видя ли ги, тук бяха и моите деца,
две братчета, моите красиви момчета.
Те идват при теб, без мен, техният Баща!
Вървя, оставам стъпки по пясъка,
и те остават, не ги отмиваш с вълна!
Разбрах те мое море, разбрах те така.
Довиждане, не сбогом, мое море, засега.
А стъпките ми останаха в пясъка,
остават както стиховете ми, моите творения,
от мен за хората от моята душа!
За Младостта, за Честността, за Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
