valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
13.09.2017 г., 12:43 ч.

Стъпки по пясъка 

  Поезия » Философска
596 0 4

 Стъпки по пясъка

 

Вървя сам, ето ме мое море,

сиво и мрачно е вече твоето небе.

Вече студена е всяка твоя вълна

с тях ме поздравяваш отново сега.

 

Дълго ме нямаше, но ти живееше в мен,

един хубав спомен , необикновен.

Свърши се лятото, дойде есента,

няма я детската глъч, спокойно е сега.

 

Тихо и тъжно ме посрещаш, така

а сякаш не сме се разделяли никога!

Чу ме,разбра ме, изпрати ми Голяма вълна,

така си говорихме с теб и някога.

 

Пак съм при теб, с малко тъга,

за да пречистя себе си, моята душа!

Кажи ми видя ли ги, тук бяха и моите деца,

две братчета, моите красиви момчета.

Те идват при теб, без мен, техният Баща!

 

Вървя, оставам стъпки по пясъка,

и те остават, не ги отмиваш с вълна!

Разбрах те мое море, разбрах те така.

Довиждане, не сбогом, мое море, засега.

 

А стъпките ми останаха в пясъка,

остават както стиховете ми, моите творения,

от мен за хората от моята душа!

За Младостта, за Честността, за Любовта!

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??